За n-ти път съм гола сгушена, обречена,
за n-ти път в грозна интрига съм въвлечена.
за n-ти път отричам баналния утъпкан път,
с измъчена надежда- пътищата ни дано се пресекът.
каквото искаш получаваш...
да съществувам забраняваш...
За n-ти път лошата роля ще приема,
За n-ти път спокойствието ти да отнема,
За n-ти път осъмвам със подпухнали очи-
С възбуда от целувката, която дълго ще горчи...

***
Гатанки без отговор в подарък,
тъмнина облечена в интимност,
аксиоми в пълен безпорядък,
в ласката на гола анономност.

В ушите ми пулсират басове,
от провлачен музикален съпровод,
в най-прекрасния лабиринт от фасове,
играта продължава, но на забавен оборот...

***

Диамантите в очите ти не струват,
Фалшивото през тях прозира,
опитват се усмивката ми да купуват,
която иронията ти ще презира.
Но купи ме! Аз съм евтина играчка,
мъничка, пластмасова жена,
но банкнотата сърцето ти ще смачка,
сбъркаш ли във нейната игра...

Игра, в която властно управляваш,
с разточителна и стегната юзда.
За господар си мислиш, че минаваш,
човек със стил - почти звезда!
Предлагаш лукс, уиски и компания
и очакваш по теб ума си да изгубя,
сред твойта страстна вещомания,
във финикийски знаци да се влюбя...

***
ВЕТО

Друсаш ме, но с теб, а не с хероин,
Друсаш ме,че да съм твоята мръсница,
за теб съм смирен, перверзен херувим,
изпадал в екстаз от твоята плесница.

Не искаш обич, а наслада,
да съм ледената ти кралица,
парализирано сърце е твоята награда,
Убий сега и препарираната птица...

Но пръсна ме на мънички перца,
Люшкащи се в мазохистко опиянение,
в любим ордьовър - на шиш сърца,
търсиш жадно своето спасение.

Бях и възглавницата от нежен пух,
диктувах страстно твоя розов сън,
понасях натиска на черепа ти кух,
събуждах те със ласкав меден звън..

Сложи вето на любовта ми,
забрани ми хиляди мечти,
инжектира дрога във кръвта ми,
уби детето в мен...почти!

***
Ти беше за мен един нов вид дъвки с много силна реклама и кофти качество, към които бързо привикнах.
Не издържах, без да усещам нагарчищия ти вкус, разтварящ се в устата ми и сковаващ всичките
ми органи. Най-после вече мога да те изплюя с чиста съвест (и с огромен кеф). И ето, изхвърчаш от
изтръпналата ми челюст някъде, където и с телескоп не бих могла отново да те забележа.
А сега? Сега е друго-ти си зависимият, а аз съм предметът на нуждата ти. Точно като онзи стар
вид дъвки, които никога не си харесвал, а си ги дъвчил само при крайна необходимост. Изведнъж
обаче сладкия ми вкус и свежестта ми започват да ти липсват. Бъркаш във вътрешния джоб на бялото
яке и там на дъното намираш една празна, смачкана опаковка от старите ти дъвки. Необяснимото ти желание
да си купиш пак пакетче от тези дъвки те хвърля в едно диво търсене. Непрекъсното обикаляне и
разпитване по супермаркети, магазинчета и бутки по улиците.
-Имате ли от тези дъвки?-питаш, показвайки старата, но все още ароматна опаковка.
-Съжалявам, но нямаме. А едва ли ще намерите и на друго място, тези дъвки май отдавна вече не се
продават.
Този отговор винаги те вбесява и въпреки че си безсилен в опитите си да ме намериш, не можеш да се
откажеш. Забрави да ме имаш отново в своя джоб и да ме дъвчеш, когато пожелаеш.

***

Бил си, казваш тъй близко
до себе си, тъй близко си бил,
слизал си толкова ниско
без скруполи, объркан дебил.

Бил си казваш много далече
от истината- твоя палач,
бягал си ослепял и обречен,
затъпял като ръждив бръснач,

Бил си казваш на място,
където няма студ и мрак,
виждал си света тъй ясно...
Моля? Помисли си пак.

Бил си, казваш вече изгубен
намирал си после пътека,
крачил си тъй ведро учуден.
Неразбрал, че ти трябва аптека.